Египетският лешояд в Източните Родопи

Египетският лешояд е един от най-бързо намаляващите видове птици в света. Тази изключително интелигентна птица присъства в Червената книга на България и е под опеката на Закона за биологичното разнообразие.

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най-дребният от четирите вида лешояди, срещащи се в Европа. С размах на крилете до 180 см и дължина на тялото 60-70 см, той е известен още под името малък лешояд. Оперението на възрастните птици е бяло с черни махови пера. Имат голи, жълто-оранжеви лица. Стърчащите заострени пера по главата придават характерен облик на тази необикновена птица. В полет може да се сбърка с белия щъркел, от който се отличава по клиновидната опашка и късите крака и шия.

Египетският лешояд е световно застрашен вид, включен в Червения списък на IUCN в категория „Застрашен“. Световната популация на вида се оценява на 21 000 – 67 000 индивида с нестихваща тенденция към намаление. Строго защитен от Бернската и Бонската международна конвенция, както и от Конвенцията по международна търговия със защитени видове от дивата флора и фауна (CITES). В миналото Eгипетският лешояд е бил повсеместно разпространен на територията на България и Гърция с многобройна численост. Днес Балканския полуостров приютява по-малко от 90 двойки. Видът е включен в Червената книга на България и е под опеката на Закона за биологичното разнообразие.

Египетският лешояд обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди основно на скали и скални стени, нерядко и в близост до населени места. Гнездата си разполага в скални ниши, площадки, цепнатини. Едно гнездо обикновено се използва в продължение на няколко години. Моногамен вид, който в Древен Египет се е смятал за символ на родителските грижи.

Египетският лешояд се слави и със своята интелигентност. Това е една от малкото птици в света, която използва сечива. В Африка многократно е наблюдаван да използва камъни, за да разчупва изоставени щраусови яйца.

Изправен пред прага на изчезване днес Египетският лешояд стеснява своя ареал. В миналото се е окачествявал като често срещан вид на територията на цяла България. Като гнездене е установено дори по тепетата в Пловдив. Днес една от най-сигурните крепости на вида са Източните Родопи. Все още се среща в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато както и Източна стара планина.

Египетският лешояд е типичен далечен мигрант. През септември младите и възрастните птици напускат гнездовите територии и поемат по дългия път към зимните си квартири в Африка. Мигрират на малки групи основно над сушата, избягвайки големите открити морски пространства. Прелитат над Турция и източното крайбрежие на Средиземно море, откъдето навлизат в Африка. По миграционния път образуват големи струпвания на места с изобилие на храна като сметища и площадки за подхранване. През пролетта Египетските лешояди изминават над 4000км по обратния път към дома. Миграцията продължава 30 - 40 дни. Това е критичен период, особено за младите птици, поради тяхната неопитност и многобройните опасности, с които е осеян пътят им.

Дългият есенен миграционен път на Египетските лешояди завършва в Африка. Там птиците прекарват неблагоприятните у нас зимни месеци и събират сили да поемат по обратния път рано на пролет. Местата на тези струпвания са известни като „зимни квартири“ и една от най-популярните се намира в зона южно от пустинята Сахара, наречена Сахел. Тук Египетския лешояд демонстрира удивителна доверчивост към хората и често се храни насред селата и градовете. Нощува на групи по скали и електрически стълбове. Често формира струпвания на места с изобилие на храна като сметища и кланици.

Птиците от Балканския полуостров зимуват в Чад. Иначе, струпвания на вида могат да бъдат видени още в Етиопия и Судан. През първата си година младите лешояди остават в Африка близо до богати на храна територии. Завръщат се по родните места на 2-3 годишна възраст. По тази причина и поради дългите миграционни пътища Египетският лешояд прекарва половината от живота си извън местата за размножаване.

Египетският лешояд е една от най-бързо намаляващите видове птици в света. Днес оцеляването му се превръща в истинско изпитание. Със своята дейност човек променя условията на околната средата, създавайки многобройни рискове за живота на лешоядите. Причините за високата смъртност на световнозастрашения вид могат да се търсят както в гнездовите територии, така и по миграционните пътища и местата за зимуване. Отровите са основен фактор, причиняващ смъртност сред Египетските лешояди. Приемането на отровена или замърсена с вредни вещества храна отнема живота на много възрастни и млади птици. От друга страна имунитета на лешоядите силно намалява при консумация на третирани с антибиотици домашни животни, което е предпоставка за развитието на опасни болести.

Браконерския отстрел и ограбването на гнездата също имат първостепенно значение за намаляването на световнозастрашения вид. Със своето присъствие в близост до гнездата човек може да причини безпокойство и лешоядите да оставят за дълго време своите яйца и малки незащитени. Това се оказва пагубно за младото поколение. Сериозен риск за живота на лешоядите крие и опасната електропреносна мрежа. Основните заплахи за Египетския лешояд по миграционните пътища и в зимните квартири до голяма степен са идентични с тези в гнездовите територии, но са необходими още допълнителни проучвания за планиране на конкретни дейности, целящи ефективното опазване на вида.