септември 2015 | Блогът на туристически комплекс „Андела"

събота, 19 септември 2015 г.

"Клептуза" - за езерото и една легенда...

Днес в блога на Туристически комплекс "Андела" ще ви разкрием някои невероятни факти за езерото "Клептуза" и ще ви разкажем историята на красивата Клепна...

В сърцето на Западните Родопи, във Велинград, е най-големият карстов извор на България – "Клептуза". Двете езера и парка са се превърнали в емблема на града. "Клептуза" е разположена на десния бряг на Чепинска река в село Чепино, а от 1948 г. е квартал на Велинград.

Стара картичка с езерото "Клептуза"

Местността е обявена за защитена през далечната 1966 година. Цялата площ на защитената територия - е 412 хектара. Изворът има дебит 580-1180 литра в секунда. Част от водата на извора се използва за водоснабдяването на Велинград и рибарници, а друга част пълни две красиви изкуствени езера обградени с плачещи върби. Във въздуха се усеща аромат на борова смола, носеща се от вековни дървета - черен бор, разпръснати в цялата местност. Над двете езера има ресторант с огромна тераса, от която се вижда плуващата риба и полегатите склонове на западните Родопи.

"Клептуза" през ранната есен,
автор: Андрей Андереев

Над "Клептуза", в местността "Маркови скали" се пресичат 24-ти меридиан и 42-ри паралел, което е единствената пресечна точка в България. А това прави още по голяма загадката на "Клептуза". Водата в езерото е бистра като сълза и не променя температурата си нито през лятото, нито през зимата, твърдят местните. Според тях това са сълзите на Клепна, чието име носи езерото.

езерото "Клептуза" и популярните му водни колела

Това е и легенда, която всеки местен знае, защото разказва за онази чиста любов на една местна девойка, предавана от поколение на поколение.

Портрет на девойка в родопска носия

Клепна се славела като най-красивата и умна мома в околността. Тя била от рода на Узите, но като всяко младо момиче пазела в тайна своята любов с един момък. Любовта им била много силна и взаимна и двамата се срещали в близката гора. Дошло време и родителите й решили да я задомят. Волята им обаче била различна от тази на дъщеря им. Те избрали за зет богат големец от съседното село. Той имал много пари, но нямал сърце. Красотата му била студена, душата му – мъртва, а думите- безжизнени.

Клепна не се примирила с избора на родителите си и решила да избяга при любимия си, който бил готов да я отведе далеч. За да отиде при него, тя трябвало да мине през гората. Докато девойката вървяла през нея, минали и османци. Те забелязали красотата на момичето и го подгонили. Бягайки Клепна понечила да се скрие, но османците вече я застигали. Тогава тя се помолила на Господ, по- добре земята да я погълне, отколкото да попадне в ръцете на преследвачите си.

Господ чул молбата й. Земята се разцепила и Клепна потънала в нея. Щом се скрила от погледа на нападателите, от ямата бликнала вода и удавила нейните преследвачи. Водата още си тече, а езерото, което носи името на Клепна от рода Уза е все така магнетично и очарователно.

Портрет на българска мома от Владимир Димитров - майстора

Оформление: Ния Горанова, PuRple PR *

Източник: kmeta.bg

Прочетете още:

10 причини да отседнем в туристически комплекс „Андела“
Юндола - съкровище, скрито между Рила и Родопи
Пролет и лято в Юндола (СНИМКИ)
Параклисът "Света Петка" в Юндола (СНИМКИ)
Традиционен събор в Юндола - раходка в миналото
Пашови скали - природна забележителност край Юндола
Пещерата "Лепеница" - забележителност край Велинград
Връх Белмекен, язовир Белмекен и спортна база "Белмекен" - забележителности край Юндола
Голям интерес има към туристическите разходки с коне и понита в курорта Юндола

8 забележителности край Юндола
Магията на Родопи лекува с кисело мляко и...ракия

ЦЕНИ за настаняване в Туристически комплекс "Андела"

ПАКЕТНИ ЦЕНИ - туристически комплекс "Андела"

За запитвания и резервации в туристически комплекс "Андела":

e-mail:

tc-andela@andela-bg.com

yundola@andela-bg.com

тел: 0354 19 222

GSM: 0879 82-70-86

За допълнителна информация:

GSM: 0887 800 758 - Ния Горанова, PR

Facebook на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Google+ на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

понеделник, 14 септември 2015 г.

Магията на Родопи лекува с кисело мляко и ... ракия

В настоящата публикация в блога на туристически комплекс "Андела" ще ви разкажем за магията на Родопите през очите на един чужденец. "Казват, че в българските Родопи се крие тайната за добро здраве и дълголетие" - пише Кевин Ръшби в разказа си за едно планинско пътешествие в България – с много чай, кисело мляко и... ракия.

Село в Родопите

"Бяхме високо в Родопите на Южна България – едно диво място в Европа, където все още може да се видят вълци и мечки; място, което е дом на разпилени, но жилави селца – много от тях пък са повлияни от дългото присъствие на Османската империя.", пише Кевин Ръшби за „Гардиън“.

Ръшби тръгнал на пътешествие из Източна Европа и споделя впечатленията си за всяка от страните, през които преминава, а сред тях и за България.

"По тесните долини криволичат реки, които издълбават дълбоки клисури, вдъхновили редица истории – като тази за музиканта Орфей. Пътувахме от село Ягодина, видяхме змия сред цветята, бяхме уморени. 12-годишната ми дъщеря Мади явно разгневи боговете.", разказва Ръшби.

"Мади извади телефона си и пусна Шакира. В стремежа си да докарам специфичните движения на изпълнителката нещо в кръста ми изпука. Хората в Родопите се славят с добро здраве и дълголетие, за мое щастие.", продължава пътешественикът.

Триградско ждрело

"Пристигнахме в Триград, където собственикът на хотела, в който бяхме отседнали, ни разкри някои от тайните на родопското здраве – мурсалски чай, прочут с противовъзпалителните си свойства, пататник – родопско ястие с картофи, сирене и билки, събрани от планината. По-късно домакинът ни предложи и още един лек – червено вино мавруд – едно от най-добрите в България. Сетне дойде и моментът за киселото мляко.", спомня си Ръшби.

"Връзката между Родопите и доброто здраве не е нещо ново. Още през 1905 г. руски изследовател отбелязал, че има необичайно много столетници в района и решил, че тайната е в киселото мляко. Тогава се открива бактерията – лактобацилус булгарикус.", пише Ръшби в разказа си за страната ни.

"Учените открили, че българското кисело мляко заздравява костите и намалява нивото на лошия холестерол в организма – един чудодеен лек. Родопчани, разбира се, знаели, че киселото им мляко е добро, но така и не разкриват каква е тайната за дълголетие.

Българско кисело мляко

Изядох си киселото мляко, пих и още чай. После се насочих към бара, където ми показаха различни бутилки алкохол. Извадиха и една бутилка без етикет, която бе пълна с кафеникава течност. Сипаха ми и добавиха лед. Два часа по-късно вече бях сигурен, че съм открил тайното българско оръжие в борбата със слабостите – ракията.", категоричен е Кевин Ръшби.

Българска ракия

"На следващия ден бях много по-добре и се насочихме към популярното Триградско ждрело.

Въпреки че беше август, хората в селото се подготвяха за есента – носеха и цепеха дърва за огрев. Уличките бяха покрити с дълги стени от дървени трупи, а къщите сякаш бяха с изградени укрепления от тях.

Зад къщите пък се намира ждрелото – достатъчно дълбоко, че да погълне лондонския небостъргач Шард.

В най-тясната точка се намира тази тъмна, леко страховита дупка, в която се гмурва реката – Дяволското гърло.

Според легендите това е мястото, през което Орфей се е спуснал, за да стигне до царството на Хадес и да спаси любимата си Евридика.

Решихме и ние да минем по стъпките му..." пише Ръшби.

Пещерата "Дяволкото гърло"

"Пещерата „Дяволското гърло“ е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала. Тя е огромна - втората по големина пещерна зала в България. На около 400 м от входа водите на реката се губят в сифон. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера.

Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата.

Туристическият маршрут започва от изкуствена галерия, която отвежда до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала покрай спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният рев на водопада и огромното пространство на залата са наистина впечатляващи.

Именно в Бучащата зала Орфей вече не чувал стъпките на Евридика, за да ги последва, уплашил се и се обърнал назад, въпреки че е бил предупреден да не поглежда назад, за да не изгуби любимата си.

Изводът е ясен, пише Ръшби за легендата, ако си намерил правилното решение на проблема, просто не поглеждай назад.

Прекарахме остатъка от деня в катерене и разходка из природата, докато се възхищавахме на 80 уникални растителни вида в Родопите.

Пред очите ни са разкриха величествени панорамни гледки на безкрайни гори и планини. Едно от големите удоволствия в Родопите е чувството, че си в огромно диво пространство.

По залез слънце дойде време за втората лечебна терапия – чай, бобена чорба, кисело мляко и няколко лековити чашки ракия!", разказва пътешественикът.

"На следващия ден минахме през дефиле близо до Девин, потопихме се в минерални басейни, а по-късно се оказахме в Лясково, където домакини ни бяха Румен и Захарина Росенови. След страхотната вечеря синът на домакините – Борис, ни посвири на гайда, а Захарина ни покани на танц. Аз обаче все още усещах последствията от танца на Шакира и останах на масата с една бутилка ракия, която Румен предостави. В бутилката пък имаше поставени три дървени музиканти, които му били подарък от приятел. Може ли това да е бил Орфей, запитах се аз и надигнах бутилката с ракия, без да се обръщам назад.", спомня си Ръшби.

Село Лясково в Родопи

"По-късно попаднахме в пламенна дискусия за законите и производството на ракия в България.

„Всеки, който е пробвал нашата ракия, не иска да пие друго“, категоричен е един от участниците в разговора за алкохолната напитка.
„Но бизнесът не харесва тази идея“, допълнил още българинът пред любопитните чужденци.

На следващия ден продължихме пътешествието си и си казахме довиждане с хората в Лясково, които режеха дърва и караха типични за комунистическо време автомобили.

Изкачихме се отново в гората и си набрахме ягоди и малини, а по-късно достигхаме до Чудните мостове – впечатляващо място, където водата е издълбала чудни арки върху високи скали, най-високата от тях бе над 45 метра висока и широка." разказва Ръшби.

Чудните мостове

"Последната си вечер изкарахме в Косово, а на следващия ден спряхме и в Бачково, където има манастир от XI в., преди да се завърнем в Пловдив – древен град и страхотна база, ако искате да изследвате южните планини на България.

Бачковси манастир

Родопите ме излекуваха, но не мисля, че причината е в киселото мляко."
Така завършва публикацията си за страната ни Кевин Ръшби.

Източник:
Фрог Нюз
Гардиън