четвъртък, 31 декември 2015 г.

Българските обичаи и традиции около Нова година


 Коледните и новогодишни празници - едни от най-приятните дни от годината. Докато траят приготовленията по посрещането им, бихме се радвали да ви припомним някои стари български традиции и обичаи, които обещават по-здрава, по-благополучна и по-щастлива нова година.



 В нощта на 31 декември се приготвя специална обредна вечеря, която изобилства от ястия и напитки. Още от ранно утро стопаните на къщата се захващат за работа. Главата на семейството трябва да осигури дебел дънер, който ще гори в огнището през цялата нощ и да поддържа огъня, а жените приготвят празничната трапеза.



 По традиция основното ястие трябва да е от пиле, петел или пуйка. Най-често птицата е пълнена с ориз, а в тавата около нея са подредени сърми, пълнени чушки или картофи. Задължително на масата трябва да присъства свинско, от прасето, заклано по Коледа. Подобно на Бъдни вечер, на новогодишната трапеза изобилстват орехи, жито, сушени плодове, туршия и чесън, които се запазват до Йордановден.

Едно от най-важните ястия в празничната традиция е баницата с късмети. Във всеки край на България, плънката е различна - сирене, кисело зеле, тиква, картофи, месо и други. Колкото хора има на масата, толкова парчета се приготвят - плюс едно. Баницата се поставя в центъра на масата, а всеки взима парчето, което е пред него, за да разбере какъв късмет му се е паднал за предстоящата година. На времето късметите са били под формата на дрянови клонки. Допълнителното парче се нарича на Света Богородица.



Преди цялото семейство да седне на трапезата, най-възрастния човек прикадява ястията, а след това и цялата къща, за да прогони злите сили и духове. След това той разчупва хляба и започва празничната вечеря.

След края на вечерята, цялото семейство сяда около огъня и започва предсказания, с помощта на дрянови пъпки и житни зърна. След дванадесет часа и настъпването на Новата година, започва посрещането на друг голям български празник - Васильовден.

Той е свързан и с обичая сурвакане. Още от ранно утро децата взимат украсени дрянови клонки, наречени сурвачки и минават по околните къщи, сурвакайки хората за здраве и благоденствие, като започват от собствения си дом и семейство.



 Днешните български празници и традиции са почти същите, както в древността. Времето малко ги е променило и понякога, за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем към времената отпреди на древното българско общество. В основите на българското общество е силната родова солидарност. Родът от най-стари времена бил основната клетка на народа. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло. И днес отношенията между роднините у нас остават по-различни от тези на Запад, където е редно предварително да си се уговорил, за да отидеш на гости при роднините си.




Ето и някои популярни новогодишни пожелания:

В утрото на Новата година,
с блясъка на идващите дни,
нека радостта не те отмине,
с щастие и обич те дари!

Честита да е Новата година,
щастливи да са в нея всички дни.
От старата година, що отмина,
ти само хубавото запомни!






Източник: 
http://www.suntravel.bg/




За запитвания и резервации в туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62

Facebook на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Google+ на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.




четвъртък, 10 декември 2015 г.

Теснолинейката - романтично пътешествие сред природата и...миналото

Днес в блога на туристически комплекс "Андела" ще ви разкажем за романтичното пътешествие сред природата и миналото - това с теснолинейка :) Този влак не вози от точка А до точка Б, този влак отвежда на пътешествие. С тези думи на случаен пътник започва 5-часовото приключение по най-живописната българска жп линия от Септември за 

Добринище. Теснолинейката е единствена транспортна реалност за над 40 000 българи, които живеят в малките, откъснати от света селища по трасето й, тя е и атракция за стотици наши и чуждестранни туристи. 


Според мнозина линията е и трън в очите на държавата, която търси начин да я закрие, заради подозрения в нерентабилност. 9-те влакови композиции, които се движат по теснолинейната линия Септември- Велинград - Добринище отново ще носят имена, както е било до преди 25 години.

Инициативата е на студента Кристиан Ваклинов, станал известен с популяризирането на теснолинейката и работата си тя да не бъде закрита.

Идеята е била подкрепена и осъществена със съдействието на управителя на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД Димитър Костадинов.

Възстановяването на имената ще съвпадне с честването на 70-та годишнина от откриването на теснолинейката и ще влезе в сила от 13 декември, заедно с новото разписание на БДЖ за 2016 година, съобщи "24 часа".

Влаковете ще носят символични индивидуални имена, вързани с природни забележителности, намиращи се около теснолинейното железопътно трасе.

В посока Септември - Добринище се връщат старите имена на композициите - Родопи, Вихрен, Пирин, Рила. В обратната посока имената са - Безбог, Места, Клептуза, Марица и Милеви скали.

Април е и влакчето се движи в тунел от зеленина. Навън се сменят картини на скалисти дефилета, спиращи дъха пропасти и успокояващи горски пейзажи. На няколко места по трасето влакът "изписва" осморки и шестици за удоволствие на онези, които се возят за първи път. "В чужбина такъв влак би бил целия в панорамни стъкла от пода до тавана, за да могат хората да се наслаждават на красотата. Тук няма такива екстри, но за сметка на това има 50 годишни локомотиви. Не ме разбирайте погрешно, при добър ремонт те биха могли да изкарат още 50 години, но у нас пари за поддръжка няма. Старата техника струва скъпо!", разказва 21-годишният студент от Пазарджик Кристиан Ваклинов. Младият мъж се прочу през 2012 г. с писмото си до бившия министър-председател Пламен Орешарски в защита на теснолинейката. 

Влакът вече е набрал скорост, която в нито една точка по линията не надхвърля 35 км/ч. Целият живот по трасето тече на бавни обороти. 

Стотици хора от селца и махали вървят километри пеша към най-близката гара или спирка, натоварени с мляко и земеделска продукция, хващат влака до някое от по-големите населени места, където продават стоката си, за да си купят хляб и се прибират у дома.  "Без теснолинейката няма живот за нас", така започва всеки разговор в планинския край. Странна компания от възрастни жени се качва на спирка Цветино. Салиха Арнаудова, Рукша Урумова, Айша Гурумова, Сайда Гурумова и Фатима Толупова  са родом от селата Абланица, Магерево и Цветино.  Намерили са своя начин за оцеляване в усойния район, където няма автобусен транспорт, няма дори истински пътища. Петте пенсионерки отглеждат огромни стада с кози. Препитават се с парите спечелени от продажбата на млякото във Велинград. Макар да живеят в съседство с най-прочутите СПА курорти на България, те признават че на са чували за разкрасителни процедури и фитнес. Поддържат форма пренасяйки по над 50 литра мляко дневно в разстояние на по 5 километра от домовете си до спирката. Превити под напора на стоката си жените изпълняват "упражнението" ден след ден, в студ и пек, цяла година. "Тук работа няма. С животновъдството си издържам цялото семейство. Не ме е страх нито от снега, нито от жегата. Такъв е животът. Дано само влакът да го има!", казва Салиха.

Приключението, наречено теснолинейка
Фотограф: Христо Русев

През последните няколко години влаковете по линията са били спирани и разреждани във времето на няколко пъти. Кристиан Ваклинов разказва за случаи на хора принудени да спят по гарите, заради спрения вечерен влак по дестинацията. "Как е възможно през 21 век влаковете да се движат на 15 часа един от друг?! Около 70 процента от влаковете, които се движат в момента не са съобразени с нуждите на хората. При по-добро разписание и броят на пътниците ще се увеличи", твърди студентът. 

Теснолинейката е много повече от атракционно влакче, заради огромната си социална функция. Само 6,50 лева струва билетът между двете крайни точки. "В регион, където всеки втори е без работа, дори да има автобуси, те са безбожно скъпи", разказва Исмаил Реджеб, който е пазач в Разлог. По думите му най-тежка е ситуацията през зимата, когато блокираните от сняг пътища биват затворени, а теснолинейката остава единствена връзка със света на хората в Чепинско и Разложко. "Ако я няма как ще стигаме на работа, на училище, на лекар…", пита човекът.Негов приятел разказва как зимно време влакът се движи в тунел от сняг, достигащ понякога височина от над 2 метра. "Красиво е да гледаш как светлините на локомотива осветяват пустощта нощем, а вътре е топло, приказката с другите пасажери върви. Времето минава неусетно", допълва човекът. "Не обикновена линия, а национално богатство". 


При добра реклама и желание за инвестиции от страна на държавата теснолинейката може да се утвърди като Алпийската железница на Балканите, категорични са местните хора. Чуждестранен интерес никога не е липсвал. "Често съм в България. Отдавна исках да се повозя на теснолинейката. Първия път изпуснах връзката в Пловдив, после влакчето бе спряно заради снега. От третия път успях. Красиво и магнетично пътуване! И струва само 3 паунда. Ще дойда пак!", категоричен е британецът Нийл Сондърс. Примерът му следват много германци, французи, руснаци…

Теснолинейката е място за срещи и социални контакти. Редовни пътници пък разказват как преди време на влакчето се качили дами от състав за стари градски песни на път за Банско. Ободрени от красотите по пътя, жените изнесли импровизиран концерт във вагона за радост на пътниците. Ромско семейство пък показало танцувални умения докато главата на фамилията свирил на цигулка. "Няма друго такова влакче, където машинистът чака пътниците да си изпият кафето, за да потегли наново, а по спирките може да видите как жп служителите хапват баничка на гаровите павилиони," споделя Ваклинов. 

За да обори твърденията за слаб интерес към теснолинейката младият мъж прави собствено проучване на пътникопотока в началото на тази година. На няколко пъти студентът преброява хората качващи се и слизащи на всяка гара по трасето Септември-Добринище-Септември.

25 г. по-късно – теснолинейките пак с имена

Какво показват числата?

Влаковете са общо шест на денонощие – по три във всяка посока. Средно на ден в тях се возят по 700 души, което прави по около 180 на влак. Според Ваклинов тази цифра може да се сравнява с броя на пасажерите в бързите влакове по дестинацията Пловдив-София и е в пъти повече от пътниците по други направления свързващи големи градове. Младежът посочва за сравнение и автобуса от София за Велинград, който, според наблюденията на студента, сутрин често отпътувал от столицата с десетина души. 

Много са знаменателните случки от историята на трасето строено с прекъсвания между 1921 г. и 1946 г. При откриването на линията до гара Белица, например, през 1939 г. цар Борис III пръв кара композицията. През годините, когато имало товарно движение по линията - освен велинградско и разложко, и целият гоцеделчевски край се снабдявал с всички продукти от първа и необходимост посредством влакчето.

Неусетно теснолинейката е достигнала последната гара – Добринище. 

Предстои време за почивка, снимки, търговия…и после път назад.

В ЧИСЛА:

- Дължина  на трасето: 124.7 км

- Брой жп гари: 12

- Брой жп спирки: 13 (Всичко: 25 спирания) 

- Междурелсие (разстояние между двете релси): теснопътно - 760 мм 

(при нормално 1435 мм - за всички останали жп линии у нас) 

- Тип: еднопътна неелектрифицирана жп линия Nо 16 в националната жп мрежа (тоест разминаванията между влаковете се правят само на гарите, защото само там има допълнителни коловози за среща на 2 

композиции) 

- Най-голямо населено място по линията: град Велинград 

- Области, през които минава: Пазарджик и Благоевград 

- Общини: Септември, Ракитово, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско

-  Градове, през които минава: Септември, Велинград, Якоруда, Разлог, Банско и Добринище 

- Градове, близо до които минава: Костандово, Ракитово и Белица (до 4-5 км)

- Най-висока жп гара - Аврамово (1267 м над морското равнище) - най-висока на Балканския полуостров, а това прави и 16-та теснопътна жп линия Септември - Добринище най-висока на Балканите.

- Брой тунели: 35 

- Брой големи мостове: 4

- Денивелация на трасето: 1029 м (От 238 м при гара Септември до 1267 м при гара Аврамово)

- Трасето се изкачва над себе си на няколко места, посредство - една "Осморка",  където линията се изкачва на 4 етажа и с тунели се провира под себе си и две "шестици" - закрита и открита (спираловидни развития на трасето за преодоляване на разликата във височината) - с това линията е уникална в света.



Оформление: Ния Горанова, PuRple PR *

Източник: 
http://www.dnes.bg
http://www.dnevnik.bg



За запитвания и резервации в туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62

Facebook на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Google+ на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.