НЯКОГА
В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. В хрониките на много летописци и пътешественици са представени интересни, макар и откъслечни сведения за впечатляващите лесове на Тракия, Лудогорието, Родопите, Рила и Пирин. Например, хро - нистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” (ingentia et spatiossissima), разпростряна „надлъж и на - шир” (longe lateque). Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета. Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и много други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.
 |
| Царският дъб, Тулова курия, Област Стара Загора; Снимка: Цветан Златанов © |
ПРЕДСТАВАТА
Старите, труднопроходими гори са били неразделна част от миналото ни, но все по-рядко мо- жем да ги видим в наши дни. Много често представата ни за “стара гора” се формира от древни- те митове и легенди, приказките, произведенията на изобразителното изкуство и литература, а напоследък и от съвременните фантастични и приключенски филми. В продължение на хиляди години, хората от различни раси и култури са отделяли специално място на Дървото и Гората. Много приказки и легенди описват гората като територия, обграде- на от тайнственост, населявана от загадъчни и митични създания, а големите и стари дървета - като обиталища на самодиви. Те са били неразривно свързани с всекидневието на хората и с тяхното културно и духовно развитие. © Стела Лазарова Старите гори са били извор на вдъхновение за художници и писатели, имали възможността да се докоснат до тяхната красота и уникалност. Творбите на известния руски художник Иван Шишкин са забележителни с реалистичното представяне на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. На много от тях могат да се видят характерните за старите гори елементи.
Писателят Антон Дончев ни е оставил прекрасно описание на стара гора в романа си “Време разделно”: “Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дър- во далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...” Магията на старите гори e пресъздадена и във филма “Властелинът на пръстените”, направен по едноименната сага. Елфи и енти обитават древните гори на Лотлориен и мистичаната гора Фан- горн, последен остатък от великите гори на Ериадор. Приключенията на Фродо, Сам, Пипин и Мери започват именно при преминаването им през Старата гора: “… Не случайно се наричаше Стара тази гора. Древна бе тя, останка от забравени неизбродни лесове и стареейки бавно като хълмовете, в нея още живееха прадедите на дърветата, а с тях и паметта за времена на величие. Безбройните години ги бяха изпълнили с гордост и дълбока мъдрост….” Джон Р. Р. Толкин
ИЗВОР НА ЗНАНИЯ ЖИВОТ И ...
Девствените стари гори съхраняват богато растително и животинско разнообразие и представля- ват своеобразен „ноев ковчег” за много редки и изчезващи видове. Те са несравним жив музей и лаборатория за изследвания, които ни позволяват да надникнем в миналото и да станем по-мъдри и съзнателни. Тези гори ни дават възможност да изучаваме биологията и екологията на редки и неизвестни досега видове в среда, близка до тази, преди горите да бъдат преобразени. Проучвани- ята върху тяхното разнообразие, поведение и адаптивни способности позволяват проследяване и оценка на измененията, настъпващи в резултат на глобалните климатични промени.
КРАСОТА...
Може би най-видимото, но най-малко отчитано качество на старите гори е тяхната красота. Много хора пътуват стотици километри, за да посетят тези впечатляващи гори и да се докоснат до уникалния им свят. Първичното им обаяние вдъхновява и ни пренася в непознатия свят на техните обитатели. Усещането за хармония и съвършенство ни зарежда с положителна енергия и оптимизъм и ни прави по-съзнателни и загрижени за бъдещето на тези забележителни екосисте- ми. Чувството за вечност и непреходност доближава до едно по-високо духовно ниво – така, както нашите предци са почитали Майката Природа.
За да се формира една стара гора, природата трябва да бъде оставена да следва естественото си развитие в продължение на векове, без съществена човешка намеса. В зависимост от дървесните видове и конкретните условия, този период може да продължи най-малко 120 години. Тези гори са богати на структури, форми и живот. В тях може да съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество, но това, което веднага привлича погледа, са внушителните стари живи дървета ветерани, с размери близки до максималните за вида, и стоящите или паднали големи мъртви дървета в различни фази на разлагане, покрити с мъхове, лишеи и гъби. Картината се допълва от присъствието на дървета с масивни корони и клони, с изсъхнали или счу- пени върхове, както и такива с хралупи или различни по големина дупки, направени от кълвачи. Отделните групи и единични дървета с различна възраст и размери са неравномерно разпръсна- ти, което създава по-скоро усещане за хаотичност, отколкото за подреденост. Предвид тази кар- тина, не е трудно да се разбере защо старите естествени гори са станали харизматичен символ на представата ни за истинска гора.
 |
| http://gis.wwf.bg/forests/ |
