Лятото е тук! Планината е прелестно място, на което можем да се заредим и да отпочинем през топлите летни дни. Както за нас, така и за всички горски обитатели, слънчевите лъчи са истинска благодат и след дългия зимен сън е време да им се порадват. Затова, когато поемем на път към планината, трябва да се съобразяваме с обитателите ѝ и да пазим както тях, така и нея, защото това е техният дом. В тази статия от нашия блог ще обърнем внимание на змиите, характерни за Родопския регион и Рила планина, където се намира и Туристически комплекс "Андела".
На всички ни е известно, че змиите имат жизнено важна нужда от слънцето, затова с настъпването на пролетта и лятото срещите ни с тях зачестяват.
Какво трябва да знаем за тези неочаквани срещи?
Първото нещо, което трябва да имате предвид е, че змиите ги е страх от нас, точно толкова колкото и ние се страхуваме от тях. В повечето случаи те не нападат и не хапят, освен ако не се чувстват крайно застрашени и нямат изход за бягство. Биха могли да реагират с ухапване, ако например не ги забележим и ги настъпим. За това е добре в планината винаги да носим високи обувки, които да покриват ходилата и глезените ни.
За щастие по- голямата част от змиите, които се срещат по нашите планини не са опасни за човека. В повечето случаи не биха могли да ни нанесат по-голяма вреда от тоес да ни уплашат.
Ето и някои от най – харектерните и защитени видове в Родопите:
Това е вид змия, се среща главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България.
Окраската на гърбът му е сива, сивокафява, масленосива до черна с малки бели точици или чертички. Коремът е жълтеникавобял или червеникав. Младите индивиди са по-светли с кафяви петна и по това приличат на обикновената водна змия. На дължина достигат до 180 см.
Той предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Често влиза в обори, плевни и стари селски къщи. Затова още се нарича "домошар". Основната му храна са гризачи, птици и яйца.
Размножителният му период е през май-юни, а яйцата си снася през юли. Малките се излюпват през септември.
Смокът-мишкар не е отровен, но когато не може да избяга захапва нападателя си и забива силно острите си зъби в тъканта, като държи продължително време без да пуска. Захапаната от него част най-лесно се освобождава като се потопи във вода заедно с главата на смока.
Смокът-мишкар е застрашен вид и е под защитата на Закона за биологичното разнообразие и Червената книга на Република България.
Турската боа, позната още като Пясъчница, обитава ниски, сухи и слънчеви места, често с полупустинен характер, с оскъдна растителност и рохкави почви, обикновено осеяни със скални блокове и плочи. Тя се храни главно с гризачи и гущери, които умъртвява чрез удушване. В края на лятото ражда няколко малки. Рядко достига до 75 cm дължина и не е отровна.
По външния си вид и подземния начин на живот червейницата наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35-40 cm.
Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на дълбочина над 1 метър. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни със самите мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4-7 яйца.
Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно. Тя не хапе и не е отровна.
Котешката змия достига обикновено 70-80 cм, максимално до 110 cм дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките. Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги "инжектира" с отровата си. Отровните ѝ зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.
Това е сравнително едра змия от семейство Смокообразни. Достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Окраската на гърба варира от тъмно до светло сива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали. Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
Живее по горещи склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укритие.
Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия-гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смокове и пепелянки.
Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките.
В България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на приложение III на Бернската конвенция.
Пепелянката е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 мм) и сравнително силната отрова.
Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. Максималната дължина на женските е по-малка, отколкото на мъжките, макар че средният им размер е по-голям. Максималният размер зависи и от подвида, като северните форми са по-едри от южните. Главата й е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9-17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда. Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. При южните подвидове то стои изправено, докато при V. a. ammodytes е наклонено напред. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Опашката е много къса и завършва рязко, като последните 4-5 cm имат от кадмиево жълт до сигнално зелен цвят.
На цвят е бежова до светло кафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ), с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът - със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.
Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време, дори и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.
Пепелянката е летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана, може да реагира по различни начини - да остане неподвижна, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.
Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща. Копулация се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4-8 на брой, като при раждането дължината им е 14-24 cm.
В миналото, когато много хора са ходели боси, смъртните случаи след ухапване са били относително чести. Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна. Отстъпва вероятно единствено на усойницата по токсичност, но обикновено инжектира по-голямо количество отрова. Дори без противоотрова обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве. Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея.
Отровата на пепелянката се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии, като тя се и отглежда за тази цел.
e-mail:
УниКредит Булбанк АД
 |
| Една от най-отровните змии в България - Пепелянка |
На всички ни е известно, че змиите имат жизнено важна нужда от слънцето, затова с настъпването на пролетта и лятото срещите ни с тях зачестяват.
Какво трябва да знаем за тези неочаквани срещи?
Първото нещо, което трябва да имате предвид е, че змиите ги е страх от нас, точно толкова колкото и ние се страхуваме от тях. В повечето случаи те не нападат и не хапят, освен ако не се чувстват крайно застрашени и нямат изход за бягство. Биха могли да реагират с ухапване, ако например не ги забележим и ги настъпим. За това е добре в планината винаги да носим високи обувки, които да покриват ходилата и глезените ни.
За щастие по- голямата част от змиите, които се срещат по нашите планини не са опасни за човека. В повечето случаи не биха могли да ни нанесат по-голяма вреда от тоес да ни уплашат.
Ето и някои от най – харектерните и защитени видове в Родопите:
Смок мишкар
 |
| Смок мишкар |
Това е вид змия, се среща главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България.
Окраската на гърбът му е сива, сивокафява, масленосива до черна с малки бели точици или чертички. Коремът е жълтеникавобял или червеникав. Младите индивиди са по-светли с кафяви петна и по това приличат на обикновената водна змия. На дължина достигат до 180 см.
Той предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Често влиза в обори, плевни и стари селски къщи. Затова още се нарича "домошар". Основната му храна са гризачи, птици и яйца.
Размножителният му период е през май-юни, а яйцата си снася през юли. Малките се излюпват през септември.
Смокът-мишкар не е отровен, но когато не може да избяга захапва нападателя си и забива силно острите си зъби в тъканта, като държи продължително време без да пуска. Захапаната от него част най-лесно се освобождава като се потопи във вода заедно с главата на смока.
Смокът-мишкар е застрашен вид и е под защитата на Закона за биологичното разнообразие и Червената книга на Република България.
Tурска боа / Пясъчница
 |
| Турска боа, снимка: Георги Попгеоргиев |
Турската боа, позната още като Пясъчница, обитава ниски, сухи и слънчеви места, често с полупустинен характер, с оскъдна растителност и рохкави почви, обикновено осеяни със скални блокове и плочи. Тя се храни главно с гризачи и гущери, които умъртвява чрез удушване. В края на лятото ражда няколко малки. Рядко достига до 75 cm дължина и не е отровна.
Змия Червейница
 |
| Червейница |
По външния си вид и подземния начин на живот червейницата наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35-40 cm.
Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на дълбочина над 1 метър. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни със самите мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4-7 яйца.
Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно. Тя не хапе и не е отровна.
Котешка змия
 |
| Котешка змия |
Котешката змия достига обикновено 70-80 cм, максимално до 110 cм дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките. Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги "инжектира" с отровата си. Отровните ѝ зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.
Вдлъбнаточелен смок
 |
| Вдлъбнаточел смок |
Това е сравнително едра змия от семейство Смокообразни. Достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Окраската на гърба варира от тъмно до светло сива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали. Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
Живее по горещи склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укритие.
Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия-гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смокове и пепелянки.
Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките.
В България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на приложение III на Бернската конвенция.
Пепелянка
 |
| Пепелянка |
Пепелянката е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 мм) и сравнително силната отрова.
Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. Максималната дължина на женските е по-малка, отколкото на мъжките, макар че средният им размер е по-голям. Максималният размер зависи и от подвида, като северните форми са по-едри от южните. Главата й е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9-17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда. Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. При южните подвидове то стои изправено, докато при V. a. ammodytes е наклонено напред. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Опашката е много къса и завършва рязко, като последните 4-5 cm имат от кадмиево жълт до сигнално зелен цвят.
На цвят е бежова до светло кафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ), с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът - със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.
 |
| Можете да познаете пепелянката по специфичното носле, във формата на рогче, въпреки, че макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. |
Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време, дори и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.
Пепелянката е летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана, може да реагира по различни начини - да остане неподвижна, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.
Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща. Копулация се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4-8 на брой, като при раждането дължината им е 14-24 cm.
В миналото, когато много хора са ходели боси, смъртните случаи след ухапване са били относително чести. Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна. Отстъпва вероятно единствено на усойницата по токсичност, но обикновено инжектира по-голямо количество отрова. Дори без противоотрова обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве. Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея.
Отровата на пепелянката се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии, като тя се и отглежда за тази цел.
Автор: Пламена Барева, Purple PR Източник:
www.lapichki.com
www.sinoptik.bg
www.sinoptik.bg
Вижте още:
За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":
e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86
УниКредит Булбанк АД
BIC UNCRBGSF
IBAN BG28 UNCR 7630 1076 2494 62
Няма коментари:
Публикуване на коментар