След специалното внимание, което обърнахме на змиите в Родопите, не бихме могли да не посветим една кратка статия и на птиците. Орнитологичното богатство на тези планини ги превръща в истински рай за любителите на птиците. В Източните Родопи са установени 278 вида птици - близо 70 % от птиците в България. Те са едно от най-богатите в орнитологично отношение места в Европа. В тази статия ще ви запознаем само с една малка част от птиците в Родопите.
- Царски орел (Aquila heliaca)
Царският орел, наричан още и кръстат орел е един от най-едрите орли в България, с малко по-малки размери от Скалния орел. Размерите на тялото варират от 72 до 100 см. , а размахът на крилата е между 190 и 267 см. Възрастните птици са тъмно-кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав с тъмни тънки напречни ивици на върха, завършващи с тъмна ивица. Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния за тях светлокафяв външен вид. Маховите пера при младите птици са равномерно тъмни, завършващи със светъл заден ръб. Възрастно оперение се достига между 4-тата и 6-тата година.
Царският орел предпочита хълмисти райони, където има гористи места или такива с ивици или групи дървета, редуващи се с открити пространства - пасища, селскостопански площи, пустеещи земи.
За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи.
Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Гнездото се строи и от двете птици и е разположено на дървета на височина най-често от 7 до 26 м. от земята. Гнездото е изградено от сухи клони. Двойките често имат повече от едно гнездо, но обикновено използват едно и също в продължение на няколко години. След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Интерсно е, че мътят и двете птици. Инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август.
Царският орел ловува по открити терени - пасища, ниви, голи хълмове. Основната храна на царския орел в България е таралежът, следван от лалугерът, заекът, полевките, белият щъркел и др.
- Голям креслив орел (Aquila clanga)
Това е едра дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 65 см,, размаха на крилете 160 см. и тежи от 1200 до1600 гр.
Прелетна птица е. Много добре приспособим хищник, ловува по всички възможни начини плячката си, преследвайки я с летене, пикирайки отгоре и включително бягайки по земята. Храни се с всички видове дребни и средни по размер животни, като зайци, мишки, птици, влечуги, земноводни и едри насекоми.
Моногамни птици са. Гнезденето започва през април, когато се завръщат от зимуване. Използват всяка година едно и също гнездо, като го ремонтират преди това. Снася най-често едно, много рядко две яйца, като във втория случай по-слабото или късно излюпено малко умира. Мътенето продължава около 42-45 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото след около 45-60 дни, но остава заедно с родителите си до края на есента.
- Белошипата ветрушка (Falco naumanni)
Това е птица от семейство Соколови. Белошипата ветрушка е вид много близък с керкенеза (който е наричан и черношипа ветрушка), но е по-дребен. Mъжкият е с ръждивосиви криле без петна по тях. Женските и младите птици имат светли нокти, докато на керкенеза винаги са черни. Размахът на крилете му достига 65 см.
Предпочита топли, добре огрени от слънцето открити площи, обрасли с трева, храсти и не много дървета.
Храни се предимно с едри скакалци, но лови също така дребни гущери и змии. Когато ловува, понякога застава неподвижно във въздуха, трептейки с криле, което позволява на птицата да оглежда и следи района достатъчно време, за да се покажат скрилите се за момент или останали неподвижни по друга причина жертви.
Обикновено не се отдалечава много от колонията си. Гнезди на колонии, които остават задружни често пъти в продължение на много години.
Предпочита да гнезди в дупки, пукнатини и скали на различни типове терен - скалист, горист или не рядко в градовете и села, където има подходящи сгради.
Мъти най-често през май-юни. Снася 4-5 яйца с дължина около 35 мм., а самото мътене трае около 28 дни. Малките напускат гнездото след 26 – 28 дни.
- Белоглав лешояд (Gyps fulvus)
Белоглавият лешояд е едра дневна граблива птица. Дължината на тялото му е110 см., размахът на крилете стига до 260 см., а теглото - около до 7 кг.
Главата на Белоглавия лешояд е бяла, крилете са много широки, а опашката - къса. Има бяла гуша и черна човка.
Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни. Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
Гнезди по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо. Мътенето трае от 48 – 53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца (юли – август).
- Египетски лешояд (Neophron percnopterus)
Повече за тази птица, можете да прочетете в специална статия в блога ни
тук. Египетският лешояд е дневна граблива птица. Дължината на тялото е 60 – 70 (до 85) cm, а размахът на крилете – 150 – 170 cm. Теглото му достига 1,6 – 2,5 kg. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Можете да прочетете повече за египетският лешояд в тази статия (линк към лешоядите).
- Черен лешояд (Aegypius monachus)
Черният лешояд, наричан още и Картал е едър представител на семейство Ястребови (Accipitridae). Дължината на тялото му е 110 - 120 см., размахът на крилете 265 - 300 см. и тежи 6,3 - 12 кг.
Среща се в южните части на Европа (включително България, Азия и Африка). Обитава планински, горски и полупустинни местности. В България е бил постоянен вид и обитавал страната целогодишно.
През зимата се спуска от планините в равнините и низините. Основно мършоядна птица, храни се предимно с месо от умрели животни, но понякога улавя дребна плячка, като зайцевидни, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп на умряло животно се спуска, пикирайки със сгънати крила, като издава характерен звук.
Гнезди по дърветата. Гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце. Мътят 55 дни и двамата родители. Когато птицата мъти е много трудно да бъде изгонеан от гнездото, възможно е дори да бъде хваната с ръце, без да се опита да избяга. Гнезди средно веднъж на две години.
- Син скален дрозд (Monticola solitarius)
Това е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Дължината му е до 20 см. Мъжкият е син с черни крила и опашка. Женската отгоре е кафява с ръждивочервено гърло, а останалото оперение е кафяво с люсповидни петна. Храни се с дребни насекоми. Обитава скалисти места с южна растителност.
- Испанско каменарче (Oenanthe hispanica)
Това също е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Той е 13,5 - 15,5 см. дълъг насекомояден вид. При тези видове се срещат птици с или без черна шия. Среща се във каменисти места. Храни се с насекоми.
- Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala)
Черноглавата овесарка е птица от семейство Чинкови.
По-едра е от тръстиковата овесарка и от домашното врабче. Има дълги опашка и крака. Съществува изразен полов диморфизъм по време на размножителния период. Тогава оперението от долната страна на тялото на мъжкия е ярко жълто, главата е черна (през зимата е кафява), а горната страна и рамената са червеникави. Женската е с по-бледо оперение по долната страна, има сивкава глава и сивокафява горна страна. Младите екземпляри също имат подобна окраска. Мъжката и женската черноглава овесарка често се бъркат със съответния пол на червеноглавата овесарка поради сходното им оперение. Дължината на тялото и е около 160 -180мм., теглото около 28 – 33 гр.
Обитава откритите територии с дървесна и храстова растителност.
Малките се хранят с насекоми, а по-късно и със семена и друга растителна храна.
- Малък воден бик (Ixobrychus minutus)
Малкият воден бик е птица от семейство Чаплови. Дължина на тялото -32 см. Размах на крилете - 42 см. Темето, тилът, гърбът, крилата и опашката на мъжкия малък воден бик са черни със зеленикав оттенък. Челото и надочната ивица са бели. Двете страни на главата, шията, гърдите и плещите са охреноръждиви. По гърдите има тъмни надлъжни резки. Коремът и подопашката са белезникави. Темето и тилът на женската са черни, а останалите части от горната страна на тялото - тъмнокафяви с жълтеникави краища на перата. От предната страна на шията има неясни надлъжни резки. Горната страна на главата при младите екземпляри е тъмнокафява, а гърбът - кафяв изпъстрен с белезникави точки. Долната страна на тялото има белезникав цвят с надлъжни тъмнокафяви петна. Мъжкият е по-едър. Младите са жълто-кафяви, с черни надлъжни щрихи.
Малкият воден бик е прелетна птица. Долита през март - април и отлита през септември - октомври. Зимува в Средиземноморието. Обитава блата, обрасли с камъш и тръстика, речни брегове с храсти и дървета, разливи на реки и други водни басейни.
Малкият воден бик е нощна птица. Храната си търси след залез слънце. Лови малки рибки, жаби, пиявици, водни насекоми, миди, охлюви и червеи. Рядко напада гнездата на дребни блатни птици и унищожава яйцата и малките им.
- Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
Това е птица от семейство Корморанови - интересни водолюбиви птици. Известен е още с народните си имена като малка дяволица или карабатак.
Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължина на тялото е 50 см., а размахът на крилете - 85 см. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди.
Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. Храни се с риба.
Автор: Пламена Барева, Purple PR Източници:
http://tv.traveltv.bg
http://www.birdsinbulgaria.org
http://bspb.org
http://www.cometobg.com
http://www.pticite.com
http://www.riosv-ruse.org
http://www.vr-balkan.net
e-mail:
IBAN BG28 UNCR 7630 1076 2494 62
Facebook на Туристически комплекс "Андела" разгледайте
тук.
Twitter на Туристически комплекс "Андела" разгледайте
тук.
Google+ на Туристически комплекс "Андела" разгледайте
тук.
Blog на Туристически комплекс "Андела" разгледайте
тук.
