Днес ще ви разкажем за някои непознати факти и легенди свързани с най-светлия християнски празник - Великден. Ще ви напомним и за традициите, които всеки българин спазва, но също така ще разберете защо и каква символика се крие в тези ритуали...
Екипът на Туристически комплекс "Андела" ви пожелава светли и весели празници!
Из историята на празника и някои легенди
 |
| Първата българска великденска картичка датира от 1899г. и по-скоро е честитка с великденски сюжет. |
Няма спор, че празникът е с дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат прадревните пролетни празници. Те са били свързани със смяната на природните цикли. През далечния II век християните установяват, че празникът на богинята на пролетта Истра (Eastre) съвпада с тогавашния Великден. Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, от където идва и един от великденските символи – заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.
Празникът Цветница, който е в неделята преди Великден, е въведението към Великден.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.
Традициите и обичаите, които спазваме на Великден:
Великденски яйца
Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено - символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за "борецът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV-ти век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
В миналото броят на яйцата се е определял спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките-носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в съндъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.
Великденски козунаци
 |
| Стара българска картичка на момиче с козунак и яйца |
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на А. Дювернуа “Словарь болгарского языка”, Москва 1889г. и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
Преди козунака обаче, стопанката на къщата е месила обреден хляб, наподобяващ пита и украсен с оплетени елементи. Върху него са се оформяли пет места, отредени за червените великденски яйца. Те са се поставяли в четирите края и в центъра на хляба.
Агнешко
Великденската празнична трапеза не минава без сочно агнешко месо, защото в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва именно агне. В библейския свят тези животни били считани за символ на чистотата и невинността, затова били основният елемент за жертвоприношения.
 |
| Стара българска картичка за Великден |
Как ще сготвите месото е въпрос на вкус, но по традиция се пече плешка. Отнема няколко часа на слаба фурна като тавата се завива с фолио. Агнешкото е специфично месо с характерен вкус и силен аромат. То няма нужда от много подправки. Можете да го поднесете и под формата на дроб-сърма – месо, ориз и парченца от дреболиите. За почитателите на супите може да направите курбан-чорба. Сигурни сме, че няма да пропуснете и гарнитурата от варени яйца и зелена салата.
Нови дрехи
По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.
Тържествено богослужение
В полунощ срещу Великден в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение и точно в 0:00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят "Воистина Воскресе!". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време, а след това отнасят в домовете си.
Огънят в църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като запали своята свещичка от тази на свещеника. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома. Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.
На Великден хората се поздравяват с думите: "Христос Воскресе!", а отговорът е: "Воистина Воскресе!".
Имен ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.
За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":
e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86
УниКредит Булбанк АД
BIC UNCRBGSF
IBAN BG28 UNCR 7630 1076 2494 62
