Фондация "По- диви Родопи" в сътрудничество с местни ловни сдружения и СЛРБ oт години работи за възстановяване на елена лопатар и благородния елен в района на източните Родопи. До този момент в тази част на Родопите са освободени над 120 елена лопатар и над 30 благордони елена. Октомври е може би най-вълнуващото време от годината за наблюдение и снимане на елени в дивата природа. Тогава е и сватбеният период за елените лопатари.
В името на бъдещо си потомство, мъжките стават изключително активни и променят поведението си. По време на т. нар. "сватбуване", което продължава около месец и половина, мъжките са изключително интересни за наблюдение.
Част от снимките в настоящата публикация са направени в района на ловното стопанство "Студен кладенец", където видът е бил възстановен още през 60-те години на миналия век. Днес повече от 1 500 животни живеят свободно сред дивата природа. Стопанството е основен източник за изселване на вида в източните Родопи. Лопатарът "сватбува" по-често на обширни, открити територии или в разредена гора. Спокойствието и сигурността са главните условия при избора на места за "сватбуване".
До античността еленаът лопатар е бил широко разпространен в южната част на Балканския полуостров. Негови костни останки са намирани около много антични селища, а видът е изобразяван често и в тогавашното изкуство и бит. Като ценен ловен обект еленът лопатар е бил разселен в цяла Европа от древните римляни. Костни останки от вида са намерени край град Преслав (края на X век) и град София (XVII век). Не е ясно дали това не са и последните потомци от местната популация или пък са били животни, гледани като ловен обект от местни феодали.
По време на размножителния период мъжките прекарват значителна част от времето в "маркиране" на територията си. Лопатарите не издават мощни и силни звуци за разлика от благородния елен Техният любовен зов се състои по-скоро от хрипливи и резки стонове. Елените са полигамни животни и сменят партньорите си всяка година. Мъжките водят ожесточени боеве за женските, но нараняванията са рядкост. Боевете включват ритуално блъскане с рогата, следвано от ясно установени правила. Докато трае "сватбуването" мъжките се събират на групи, заедно с от 4 до 30 кошути като през цялото време ревностно ги пазят oт натрапници и конкуренти.
Само най-силният елен, доказал се в битките, опложда няколко женски. Така генетичният материал е максимално качествен. Слабите и млади животни остават без възможност да оплодят женските и да се сдобият със собствено поколение. Победеният напуска полесражението, но често младите и неопитни елени продължават да се навъртат около "сватбовището" с надеждата че ще могат да достигнат до някоя женска. Ако навлязат в територията на "победителя", те на момента биват прогонвани позорно.
Еленът лопатар живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. След "сватбуване", мъжките индивиди напускат стадото. Една от причините е, че те губят 20 - 22% от теглото си по време на брачния период. След като се оттеглят, могат да се хранят спокойно и да възвърнат теглото си за зимата.
Бременността при кошутите трае около 33-35 седмици. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са крехки и беззащитни. Те биват скрити поне за 1 седмица от своите майки на безопасно място, докато укрепнат. След като проходят, малките са неотлъчно до майката.
Мъжките лопатари достигат полова зрялост на 17-тия месец, но обикновено не се размножават до навършване на четвъртата си година, освен ако не са подложени на интензивно преследване и бракониерство. Женските достигат полова зрялост около 16-тия си месец.
Фондация "По- диви Родопи" в сътрудничество с местни ловни сдружения и СЛРБ oт години работи за възстановяване на елена лопатар и благородния елен в Източните Родопи. До този момент в тази част на Родопите са освободени над 120 елена лопатара и над 30 благордони елена. Плановете на фондацията включват разселване на над 50 благородни елена и над 200 елени лопатари на няколко места в Източните Родопи. Разселените животни няма да бъдат ловувани минимум 5 години. За да се предотврати бракониерството на вида фондация "По- диви Родопи" и ЛРД Кърдажали обявиха награда от 1000 лева за всеки заловен бракониер на елени.
Еленът лопатар –заедно с други диви тревопасни животни, има решаваща роля за поддържането на мозаечния ландшафт на Родопите. Това е от огромно значение за опазване на биологичното разнообразие в региона, което е и едно от най-богатите в Европа. Също така увеличаването на дивите копитни ще подпомогне възстановяването на популациите на белоглавия, черния и египетския лешояд.
Фотографии: Стефан Аврамов /По-диви Родопи/; vesti.bg
Източник: Вестник "Дневник"
Вижте още:
- 10 причини да отседнем в туристически комплекс „Андела“
- Връх Белмекен, язовир Белмекен и спортна база "Белмекен" - забележителности край Юндола
- Юндола - съкровище, скрито между Рила и Родопи
- Пашови скали - природна забележителност край Юндола
- Параклисът "Света Петка" в Юндола (СНИМКИ)
- "Клептуза" - за езерото и една легенда...
- Комплекс „Старина“ с достъпните си цени е новият хит сред скиорите
- Пещерата "Лепеница" - забележителност край Велинград
За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":
e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86
УниКредит Булбанк АД
BIC UNCRBGSF
IBAN BG28 UNCR 7630 1076 2494 62
УниКредит Булбанк АД
BIC UNCRBGSF
IBAN BG28 UNCR 7630 1076 2494 62
