понеделник, 18 декември 2017 г.

Как един ученик пусна спряната теснолинейка от Добринище до Якоруда

 Днес ще ви представим историята на един ученик, благодарение на който имаме възможността да се наслаждаваме на пътуването с една от най-живописните ЖП линии в България - теснолинейката от Добринище до Якоруда.

Кристиян Ваклинов
Историята показва какво може да постигне гражданската инициатива и активността на един единствен човек. Благодарение на Кристиян и изчисленията му, вечерният влак по теснолинейката от Добринище до Якоруда тръгна след 2 години пауза, а хиляди хора са му благодарни.

Щастливи местни жители и туристи позират за снимка на гара Якоруда

 Ето го и неговия разказ, написан от самия него през 2013 г., без редакторска намеса:

 "Разказът започвам малко отдалече. България е страна с много богата и красива природа. Нашата най-голяма ценност е родната българска земя и нейните уникални забележителности, за които не сме се борили и поне трябва да браним както подобава. Теснолинейката Септември – Добринище е единствената железопътна линия у нас с междурелсие 760 мм. (при нормално 1435 мм), свързваща Горнотракийската низина с Родопите, Рила и Пирин планина. Това е безспорно най-красивата железопътна линия на Балканите, свързваща Тракия с Чепинско и Разложко. Освен с чара си, теснолинейката Септември – Добринище впечатлява и със своята сложност на изграждане и мащаба на строителната работа в такъв тежък високопланински регион, проведена в периода 1921 – 1945 година.


 Тази железница свързва СПА и ски столиците на Балканите – Велинград и Банско, както и най-високата жп гара и най-високата планина отново на Балканския полуостров – гара Аврамово и Рила планина. Призовавам тези, които не са пътували до Велинград или Банско с това влакче да го направят, защото преживяването е уникално и незаменимо. От друга страна обаче, освен атрактивна, теснолинейката е изключително важна за местното родопско население от Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско, Добринище и всички села, разположени по баири и чукари в непроходимите Родопи и Рила, защото повечето населени места нямат друг превоз, особено през зимата.

 До края на 2011 година по теснолинейката Септември – Добринище пътуваха 4 чифта влакове, което ще рече, че по четири влакови композиции в денонощието заминаваха от двете крайни гари съответно към другата. С влизане в сила на новото разписание през 2012 година влаковете по теснолинейката бяха крайно орязани. Вечерният влак от Добринище и обедният от Септември бяха отменени. Като резултат от това близо 40 хиляди жители в района на Добринище, Банско, Разлог, Белица и Якоруда останаха без всякакъв вечерен превоз от работата (в Добринище, Банско и Разлог) до домовете си. Последваха стачки, спирания на движението на влаковете от ощетени граждани, подписки, молби и жалби до различни институции. Всичко без резултат. Вечерен влак – няма. Измина цялата 2012-а година. Стотици напуснаха работа, по простата причина, че нямат алтернативен превоз до селото или градчето си вечер. Никой не обърна внимание на това. През следващата 2013-а година все пак бе назначен обеден влак от гара Септември, но за сметка на това вечерният бе с намален маршрут само до гара Велинград. Освен всички засегнати работещи имаше и десетки пътници, които бяха ползвали вечерните влакове по линията за връзки с тренове за морето през лятото.


 Може би ще се запитате защо се занимавам с това?! Аз съм първа година студент в УНСС – специалност “Финанси”. От Пазарджик съм, но вече шеста година живея в столицата със семейството си. Много обичам родния си край и не пропускам уикенд, в който да не се прибера към Пазарджик. Израснал съм в този град и по пътя за Велинград. От малък имам спомени за влакчетата по теснолинейката, които разминавахме по пътя. Много им се радвах. От 3 години пътувам редовно по теснолинейката и вече съм част от нея, така образно да се каже. Тази приказна железница внася много сантиментални чувства в моя живот. Водил съм много свои приятели, които задължително повтарят маршрута с радост.

 От 2010 година насам с нищо различно от влак не тръгвам за Велинград или Банско. Забелязах много слаби места в управлението на тази железница. Преди години тя бе пред закриване, заради уж неефективност и нерентабилност. Лъжа! Местните българо-мохамедани, живеещи в закътани колиби и махали нямат друг превоз, нямат шосета до населените си места и ходят с километри до теснолинейните гари и спирки. Линията е жива, но неиздаването на билети я изкарва на първо място по неефективност. Не са един и два пътите когато съм пътувал с влакчето – препълнено, особено през летните уикенди, когато има дори чужденци, “умиращи от кеф” – казано на жаргон. Но по данни на компанията БДЖ, влакът е пътувал с десетина пътници, което е недопустимо. Теснолинейката е богатство за родопчани, тя е част от живота им и без нея те не могат да съществуват. Тя е връзката им със света.


 Поради всички тези факти и множеството ми запознанства с хора пряко или косвено свързани с тази линия, хора, които знаят колко е необходима и жизненоважна за региона, аз се заех лично с проблема. През 2012 година писах писмо до изпълнителния директор на БДЖ тогава, с молбата да направят по-удобни и бързи връзките на теснолинейката с нормалните влакове на гара Септември. Нямаше резултат. По-късно – в края на годината проведох анкета във влака. Анкетирах 121 души – пътници – местни и туристи, дори чужденци. Попитах колко е важна за тях линията, достатъчни ли са влаковете, какво биха правили ако я закрият и прочие. Всички бяха единодушни. Хората започнаха да се радват, че някой е дошъл да ги попита какво им трябва. Започнаха да искат да се подпишат и ме молиха да изпратя желанята им “горе при началниците в София”. Сформирах подписка за връщането на вечерния влак от Добринище поне до гара Якоруда, след като местни ми разказаха, че са напуснали работа и че някои спят на гарите в Банско и Разлог, за да чакат сутрешен влак, за да се приберат. Изпратих и подписката в министерството, но без успех.

 Не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

 През това време дойде 2013-а година, изписах множество писма, препоръки, предложения, жалби, молби и т. н. до министерството на транспорта, инф. технологии и съобщенията, до двама директори на БДЖ и НКЖИ, до БДЖ-ПП, но всичко бе напразно. Тогава реших, че трябва да предприема друг подход и нито за миг не се отказах. Написах много подробно писмо до самия премиер – Пламен Орешарски, за безобразията извадили теснолинейката от употреба. Разказах, че не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз.
  Описах му подробно проведеното от мен изследване на пътникопотока и влаковата населеност по линията за период от 2 години и констатациите ми. Обясних, че не може едни хора да чакат по 15 часа между 2 влака, а други – от Велинград да имат влак през един час в едно и също направление (Септември) – такъв влак бе назначен преждевременно – движещ се и днес – абсолютно празен.



 Получих отговор, че е наредено на Министерството на ТИТС и Холдинг “БДЖ” ЕАД да разгледат обстойно случая и да информират мен и Министерски съвет за взетите мерки. Ето, че след този отговор на моето писмо – получен през май-юни месец, имаше развитие на проблема. В края на октомври получих отговор от БДЖ до мен и до Министерски съвет, че в новия график за движение на влаковете през 2014 година, влизащ в сила на 16.12.2013 година, е заложен нов влак по теснолинейката, по направление Добринище – Якоруда, както аз съм предложил. Влакът ще пътува всеки делничен ден, като ще заминава на 18:55 ч. от гара Добринище и ще пристига в Якоруда на 20:25 часа.



Ето, че аз извоювах желанието на хиляди български граждани от държавата и искрено се надявам, че тези хора ще бъдат доволни и влакът ще им бъде много удобен и полезен, а транспортът – улеснен и подобрен. Не е важно, че съм го направил аз, важното е, че институциите обърнаха внимание на един - тогава - ученик, който бе наясно с проблема.

Именно ние сме хората, които трябва да променяме нещо."



Автор: Кристиан Ваклинов

Източници:
BlueLink.net
http://e-vestnik.bg
                                                                                                    
Вижте още:

За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62

Facebook на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Google+ на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар