сряда, 29 май 2019 г.

Туристически маршрути до Милеви скали - забележителности край Юндола

Връх Милеви скали се намира в рида Алабак, Западни Родопи. Представлява скалист връх, издигащ се на 1593.5 м н.в. От него се откриват величествени гледки към голяма част от Родопите.


 

Карта с изкачванията (в сиво) и пътеките (всяка според маркировката):

 Върхът е известен с това, че през 1944 г. там има битка между партизани и правителствени сили. Впоследствие на мястото е издигнат голям паметник в памет на загиналите. По-голямата част от рида Алабак, включително и връх Милеви скали, са разположени в защитена зона Яденица, част от екологичната мрежа на Европейския съюз Натура 2000. До върха стигат 4 маркирани туристически пътеки. Три от тях почистихме и маркирахме през 2016-та. За тях ще говорим в тази статия.
 Нека първо кажем за изкачването. Вариантите са няколко и вие преценете кой да използвате:

1. Черен път, започващ от село Варвара (има място за паркиране) до местността Смаденица, след което се хваща друг рядко използван път до билото и върха.


 Пътят е приятен за въртене, с умерен наклон, и неусетно се качват ~1300 м денивелация. До местността Смаденица е редовно използван, а след нея става по-шубрасал, но това не пречи по никакъв начин на карането по него. За вода по пътя не може да се разчита в летния сезон. Тогава носете 2-3 л. В другите сезони има на 2-3 места поточета, от които можете да налеете.
Дължина: 17,5 км / ~1300 м положителна денивелация.
Време: от 3 до 4:30 часа в зависимост от темпото.

Профил:


2. Черен път от Варварски минерални бани (има безплатен паркинг) през х. "Равно боре" до м. Смаденица. От там до билото/върха съвпада с горния път.


 В първата си част до хижата е стръмен и уморителен, а след нея става приятен за въртене. Вода има на х. "Равно боре". След нея чешмите/поточетата са сезонни и лятно време не може да се разчита на тях. Носете 1,5-2 л след хижата.
Дължина: 15 км / ~1300м положителна денивелация.
Време: от 3:30 до 4:30 часа в зависимост от темпото

Профил:


3. Стар асфалтов път от село Семчиново.


 Характеризира се с това, че през повечето време се движи покрай дълбоко дере и е прохладно дори в големите летни горещини. Освен това пътят е доста стръмен в определени участъци и наклонът стига 20%. На места има чешми, но също така можете да налеете вода от дерето.  Повече 1-1,5 литра не са ви нужни.
 Дължина: 17,5 км / ~1200 м положителна денивелация.
 Време: 3 до 3:30 часа в зависимост от темпото.

Профил:


4. Черен път, започващ от гара Долене в посока билото.


 Пътят е стръмен и стига до 1175 м н.в. След това преминава в пътека, по която се бута до билото на 1490 м н.в. Оттам до върха са 2,5 км по асфалт. В края на черния път има овчарници и е твърде вероятно да "намажете" айрян. :) Вода има на 3-4 места по пътя и не е нужно да носите голямо количество. Вариантът не е най-добрият, заради бутането, но дава възможност да се направи кръгов маршрут, ако се спуснете към гара Долене.
 Дължина: 11 км/ ~1050 м положителна денивелация.
 Време: 3 до 3:30 часа в зависимост от темпото.

Профил: 


5. Черен път от Варварски минерални бани през х. "Равно боре" до м. Калугера, където започва техничната част на пътеката до гара Цепина.


 В първата си част до хижата е стръмен и уморителен, а след нея става приятен за въртене.  Вода има на х. "Равно боре" и в крайната точка на качване - м. Калугер. Носете 1-1,5 л. до хижата. Малко след м. Калугер се пресича синята маркировка, по която трябва да тръгнете надолу. В началото е стар дърварски път. След кратко избутване следва техничната част на пътеката към гара Цепина. 
 Дължина: 7 км / ~750 м положителна денивелация.
 Време: 2-3 часа в зависимост от темпото.

Профил: 


 Сега за пътеките. Ако сте се качили до върха, трябва да се върнете около 500 м назад по асфалта до обратен завой, където има голяма поляна. Оттам започват и трите пътеки. Има табели и би трябвало да се ориентирате лесно.

Пътека 1: до гара Долене

Пътека 1: до гара Долене
 Зелена маркировка. 
 1000 м денивелация/ 6,6 км дължина. 
 Трудност: средна -Т3, до Т4 в средния участък.
 GPS следа спускане: Milevi-skali_gara-Dolene.gpx

Профил чрез BGMountains:
  
 В  началото пътеката влиза в гората и е бърза, но има места, на които се върти по равно или малко нагоре.
 На около 1350 м излизате на открит участък, където е важно да се следи за маркировката в посока югозапад. Съвсем скоро стигате широка поляна в подножието на върха, където се откриват такива гледки.
 Следва кратък стръмен участък с ронливи камъни и без ясна пътека. Маркировката е на често, но трябва да се внимава. Има и 2-3 железни стълба. Съвсем скоро влизате в рядка дъбова горичка. Има доста успоредни пътечки, които водят в една посока. Най-ясната е маркирана.  Веднага след тази горичка следва втори открит и стръмен участък с ронливи камъни и без ясна пътека.
 След него на около 940 м н.в. пътеката завива на югоизток и става по-полегата. Скоро влиза в гората, където става доста скоростна с много заигравки и така до гара Долене.
 Пътеката има доста разклонения и трябва да се внимава да не се изпусне. Почистена и маркирана е през юни 2016 г.
 От гара Долене, в зависимост от това къде сте оставили колите, можете да се придвижите с теснолинейката или на самоход. Трябва да имате предвид, че по дефилето има трафик и не е особено приятно да се кара, но не е и толкова голям проблем. Влакове в посока с. Варвара има в 14:21, 17:48, 22:38. 







Пътека 2: до гара Цепина


 Синя маркировка (в началото червена).
 1100 м денивелация / 6,5 км дължина. 
 Трудност: средна - Т3, до Т5 в участъка след изубтването.

 GPS следа спускане: Milevi-skali_gara-Cepina.gpx

Профил чрез BGMountains: 

 В началото пътеката е с червена маркировка до премката (~1415 м н.в.) преди връх Фенера (1460 м н.в). Там има табела към гара Цепина, от която табела започва и синята маркировка. В тази първа част пътеката е скоростна, но има 2-3 места, на които се върти. Трудност от ниска до средна - Т2/Т3. След това става по-стръмна, но без особени препятствия, подсичаща склона и минава през букова гора.

 На около 1260 м н.в. минавате през местността Изворите. Скоро след това пътеката пресича ясен дърварски път. Влизайки отново в гората, лека-полека става стар дърварски път, който на няколко места пресича по-ясен такъв. Следва кратък участък с избутване. Оттам нататък е най-интересната (технична) част от пътеката, която става стръмна, със серпентини и камъни. Тук на места трудността се вдига и стига Т5. Още в самото начало на участъка има 2 места, на които може да се излезе на издадени скали, от които се откриват такива гледки:
 След този участък излизате на полянка, от която се вижда дефилето и гара Цепина.
 Участъкът до гарата е със средна трудност (Т3), но в последната част преди излизане на асфалта трябва да сте особено внимателни и дори е най-добре да избутате, за да не се озовете на асфалта от 30 м височина.От гарата, в зависимост от това къде сте оставили колите, можете да се придвижите с теснолинейката или на самоход. Трябва да имате предвид, че по дефилето има трафик и не е особено приятно да се кара, но не и толкова голям проблем. Влакове в посока с. Варвара има в 14:37, 18:04 и 22:54.
 Пътеката е почистена и с подновена маркировка през май 2016 г.








Пътека 3: до с. Варвара през х. "Равно боре"


 Началото съвпада с предната пътека. Скоростна е, но има 2-3 места, на които се върти.  Трудност от ниска до средна - Т2/Т3. Стигайки хижа "Равно боре", се тръгва по черния път, като съвсем скоро пътеката се отбива вляво и става по-технична и стръмна. Следват участъци тип родопско равно - нагоре-надолу. 

Профил:


Карта чрез BGMountains: 
Червена маркировка.  Трудност: средна -Т3, на места Т4 1300 м денивелация / 10,3 км дължина.

GPS следа спускане: Milevi-skali_Varvara.gpx

 Пътеката става подсичаща и панорамна. Откриват се гледки към Чепинския пролом, рида Къркария и Тракийската низина. В последната си част има разклонения вляво, които водят до централната част на с. Варвара. Ако продължите по маркировката, излизате на прелеза при с. Варвара в близост до жп гарата.


Оформление: Ния Горанова, Purple PR


Забележка: Всички следи във варианти до 500 т. (за стари GPS приемници на Garmin). 

Източник:
 http://fb.com/alabak.info
 http://mtb-bg.com/
BGMountains




Вижте още:



За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62

Facebook на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Google+ на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.




четвъртък, 16 май 2019 г.

Туристически маршрут м. Гаралов чарк – вр. Голяма Сюткя

Връх голяма Сюткя е вторият по височина и първи по красота връх в Родопите. По билото има останки от тракоримски път с калдъръм, свързващ столицата на бесите Бесапара с римския град Никополис ад Нестум. От върха се разкрива панорама към котловината, Тракия, Рила и Пирин. Висок е 2186 м. Близо до върха се намира Момин кладенец, продължаващ да учудва хидрогеолози с постоянния си дебит и температура от 4 градуса.


Подробна информация за маршрута

 В този трак е описан най-лесния подстъп към връх Голяма Сюткя (2186 м) – първенец на Баташкия дял на Родопите и трети по височина връх в цялата планина само на 5 м разлика от първенеца Голям Перелик (2191 м) и 2 м от втория – Широколъшки снежник (2188 м). Пътят се движи в гора почти през цялото време, като изключим няколко полянки, през които минаваме. Със своите 3 км е, може би, най-късия маршрут до върха, но това не трябва да ви заблуждава. Наклонът оттук е доста голям и прави прехода тежък. Следва жълтата туристическа маркировка, която, трябва да кажем, не е много поддържана.


 Тръгва се от местността Гаралов (Гърлов) чарк, до която се стига по тесен асфалтов път, на места с дупки, от село Ракитово, дълъг около 20 км. Ако някой не е чувал за Гаралов чарк, питайте за пътя към пещера Лепеница. Подминават се отбивките за нея, както и едно горско стопанство, след което асфалтът свършва. Там оставяме колата и нарамваме раницата.


 Тръгваме нагоре, движейки се успоредно на Сюткенска река, която се води началото на река Дулдурана. Около половин километър след края на асфалта се оглеждаме да пресечем реката, след което следва стръмно изкачване до реброто на хребета. Оттук цепим право нагоре и дори да не виждаме маркировката, трябва да знаем, че никъде няма надолнище, не се слиза от хребета и не се отклоняваме от него. Той ни извежда право на върха за по-малко от 2 часа.


 На върха сме като в средата на нищото. Сред най-високите планински върхове в България, този е един от най-дивите. В радиус 15 км по птичи полет, сигурно няма жива душа (като изключим работещите в горското стопанство). Местоположението ни открива добри гледки към Рила, Пирин, Стара планина, Славянка, както и първенците в централната част на Родопите.


Източник: ranica.eu

За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
                                                           IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62




Facebook на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.


петък, 10 май 2019 г.

Местност Станиловец

 Местност Станиловец представлява удължена билна поляна, от която се откриват прекрасни гледки към Чепинското корито, рида Алабак и масива на връх Голяма Сютка.

Местност Станиловец

 В източния край на поляната е построен ловен заслон, в който при нужда могат да се подлсонят повече от 20 души. До заслона има хубава чешма. Недалеч от поляната (по билото в източна посока) се намира интересен археологически обект – могила, в рамките на която личи солиден градеж с правоъгълна форма. До местността „Станиловец“ може да се отиде от асфалтовото шосе Каменица – Начовото (10 – 15 минути) или по пътека от село Драгиново за около един час.


Местност Станиловец


Рид Алабак

Рид Алабак
местоположение на местност Станиловец


Източник: velingrad-bg.com

За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
                                                           IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62




Facebook на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.


петък, 3 май 2019 г.

Снимки от Юндола и Белмекен - април 2019

































За запитвания и резервации в Туристически комплекс "Андела":

e-mail:
tc-andela@andela-bg.com
yundola@andela-bg.com
тел: 0354 19 222
GSM: 0879 82-70-86

УниКредит Булбанк АД
BIC   UNCRBGSF
                                                           IBAN  BG28  UNCR  7630  1076  2494  62




Facebook на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Twitter на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.

Blog  на Туристически комплекс "Андела" разгледайте тук.